меню скрий менюто

СЛОВО НА РУСЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ НАУМ, ПРОИЗНЕСЕНО ПРИ ОПЕЛОТО НА СТАВРОФОРНИЯ ИКОНОМ МИНКО ФИЛИПОВ КАЗАКОВ, ДЪЛГОГОДИШЕН СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ НА БПЦ И РУСЕНСКА ЕПАРХИЯ, 12.05.2018 г.

УВАЖАЕМИ ОПЕЧАЛЕНИ, СРОДНИЦИ И БЛИЗКИ НА НОВОПРЕСТАВЛЕНИЯ ОТЕЦ МИНКО КАЗАКОВ,

 

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,

 

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

С дълбока тъга приехме вестта за земната кончина на отдадения Богу и обичан наш събрат отец Минко Казаков.

 

Но, неизповедими са пътищата на Бога, а всички ние, православните християни, знаем, че рано или късно ще застанем пред Този, Който ни е вдъхнал диханието за живот.

Истина е, че радост и скръб съпътстват земните ни дни, но ако носим в сърцата си топлата вяра във Възкресението на Сина Божий, не ще скърбим така, както тези, които са без надежда. Ето това изцяло можем да отнесем и към преставилия се в Господа отец Минко, имайки предвид неговия изцяло отдаден живот на св. ни Църква.

 

Ставрофорен иконом Минко Казаков е роден в град Русе през 1932 г. от православните християни Филип и Пенка. Още от детската си възраст той стъпва на пътя Господен с голямо усърдие, като редовно участва в богослуженията на русенския храм „Успение Богородично”.

 

По-късно, през 1948 г., насочен и финансово подпомогнат от духовните си наставници и църковното настоятелство при храма, малкият Минко отива в София да учи в Духовната семинария. Две години по-късно духовното училище бива преместено в Черепиш, където въпреки трудните условия на живот, младият семинарист израства духовно и успешно се дипломира.

След това Минко Казаков постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1957 г.

Изпълнен с духовна радост от постигнатото, той се завръща в Русе, където е назначен за певец и касиер в енорийския си храм.

 

След като се сгодява, а по-сетне и жени за избраницата на живота си, православната християнка Петкана, през 1962 година Минко бива ръкоположен за дякон на БПЦ от блаженопочившия Доростоло-Червенски митрополит Софроний, който на следващия ден го ръкополага за енорийски свещеник в с. Зафирово, Силистренско.

 

Още на третата година от своето служение отец Минко е отличен от дядо Софроний с офикия Протойерей, а след още пет години, от 1970 г. го премества като свещенослужител-председател в храм „Св. Георги”, Русе.

 

   И тук служението му като духовник е високо оценено от архиерея, който през 1977 г. го удостоява с офикията Свещеноиконом.

 

Отец Минко не спира да умножава дадените му от Бога таланти и да върши отговорно своята пастирска дейност, а награда за неговото старание е удостояването му през 1984 година с офикията Ставрофорен свещеноиконом и преместването му на служение тук в Катедралния храм „Св. Троица” като председател, която административна длъжност той изпълнява с особено усърдие до пенсионирането си през 2006 г.

 

Опечалени братя и сестри,

 

Отец Минко отдаде 55 години от своя живот на свещеническото служение. През тези десетилетия той с вяра, любов и молитви към Бога, научи мнозина на християнските добродетели и утеши не малко скърбящи души. Посочвайки  пътя на своите пасоми чрез светите тайнства на православната ни Църква за достигане на тяхното лично спасение, той, като добър и верен раб Христов, показа себе си, като верен служител на Бога и ближния.

 

Днес отец Минко оставя на земята само онова физическо тяло, което по Божия закон се връща в пръстта. За него напълно важат думите на св. Йоан Богослов, който казва: блажени са мъртвите, които умират в Господа… нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях (Откр. 14:13).

 

Нека Нашият Спасител Иисус Христос по неизмеримата Си милост приеме душата на нашия обичан събрат в утешението на вечната радост, обещана на всички обичащи Бога, Амин!

 

Бог да го прости!

 

Вечна и блажена да е паметта му!

май 12, 2018 | Новини |