меню скрий менюто

Манастир „Света Марина“, с. Каран Върбовка

sveta-marina-karan-varbovka

Mанастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство (1187-1396). След падането на България под турско робство започнали гонения и издевателства над монасите и християните. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа. Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.), но приела християнството от един старец – християнин. Древната християнска църква била подложена на тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан (284 – 305). Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна. От преданията народни се знае, че южно – близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”.  Вторият манастир бива възстановен по-късно (1828-1859). През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамин “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че още като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та. Преданието гласи, че в един горещ юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало. Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? Отговорил му стар свещеник, че бил чувал от стари духовници, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” (извор със светена лековита вода). Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, под клетва, като отиват там болни, да има и място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя. Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа.

април 17, 2016 | Манастири |