Скалният манастир „Св. Димитър Бесарбовски“ се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е и единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен.

В периода на Второто Българско царство (ХII – ХIV век) днешният Басарбовски скален манастир е бил част от голям манастирски исихастки комплекс, обхващащ каньона на река Русенски Лом и притоците Бели и Черни Лом. Във варовиковите скали монасите исихасти (от гр. исихия – мълчание, тишина) са издълбали своите параклиси и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично. Единствената цел, с която пребивавали в постоянна молитва, лишения и безмълвие, била да видят Христа в истинската Му светлина – тази, в която Той се явил на планината Тавор.
Св. патриарх Йоаким I (паметта му се чества на 18 януари), който дошъл от Света гора Атонска в Русенското Поломие, също пребивавал в скалните манастири край селата Красен, Иваново и Басарбово. През 1235 г. при царуването на цар Йоан Асен ІІ той бил избран за Търновски патриарх и канонично утвърден за такъв от събора в Лампсак през същата година.
Според исторически изследвания Басарбовския манастир бил посветен на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Ктитор на манастира станала царица Теодора – първа съпруга на цар Йоан Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб (основател на първата владетелска династия на Влахия). От там произлиза и името на манастира. Иванко Басараб като царски тъст притежавал тази земя.
След османското нашествие скалните килии и църкви в различно време запустявали. В османски данъчен регистър от 1479 – 1480 г. се споменава за „Манастир Басарба”. По-късно  сведения за светата обител черпим от житието на св. Софроний Български (или Басарбовски, честван на 28 май), живял през ХVI в. като монах в Басарбовския манастир. Споминал се от насилствена смърт в манастира. След неговото погребението на гроба му започнали да стават чудеса. На третата година отворили гроба му и открили тялото му нетленно и благоуханно. Мощите му се намират в Сърбия.
През ХVІІ век в Басарбовския манастир се подвизавал единствения знаен светец от Русенския регион, родом от с. Басарбово – св. Димитрий Басарбовски (чества се на 27 октомври). За това свидетелства преп. Паисий Хилендарски (паметта му отбелязваме на 19 юни) в неговата „История Славяноболгарская”. Св. Димитрий бил духовен пастир на с. Басарбово, прел монашество в Басарбовския манастир. Св. Паисий споменава за година на успението му – 1685.
Мощите му били открити по чудесен начин в р. Русенски Лом, срещу манастира. На мощите на светеца ставали много чудеса и изцеления.
На 10 юли 1774 г. завършила една от многото Руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа и бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков († 1805 г., син на генерал-фелдмаршал Пьотр Семьонович Салтиков †1772 г.), трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ, където те стигнали на 13 юли 1774 г.

В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало и много българи, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ. Важна роля за това изиграл преводача българин Димитър Мент Поклонник. Това станало при светителството на Унгро-Влашкия митрополит Григорий ІІ (1760-1777 г.). И до днес св. мощи се намират в катедралата „Св. св. Константин и Елена”, сега Патриаршески храм.
След св. Димитрий не е известно в манастира да е имало монаси. През 1912 година Басарбовския манастир е обект на археологично проучване от изследователя на българските старини Карел Шкорпил.
На 1 май (14 май ст.ст.) 1937 г., деня на св. прор. Йеремия, при светителстването на Доростолския и Червенски митрополит Михаил (†1961) е възстановен Басарбовския скален манастир. Първият жител на манастира е монах Хрисант (†1961 г.), дошъл от Преображенския манастир край Търново. От възстановяването си до скоро в св. обител е имало само по един монах, като последователно са пребивавали монах Партений, архимандрит Севастиан, йеромонах Иларион и други.
На 24 септември 2005 г. е положен основен камък за нов манастирски храм „Св. Преображение Господне”, а на 27 октомври 2005 г. по случай 320 години от успението на преп. Димитрий, с благословението на блаженопочившия патриарх Теоктист († 2007 г.), манастира получи най-скъпоценния дар от Румънската патриаршия – житийна икона с вградена частица от мощите на св. Димитрий Басарбовски.

След дългогодишен застой на  строителството на новия манастирски храм, с неуморните усилия на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум и манастирското братство во главе с игумена архим. Антоний, днес новата манастирска църква „Преображение Господне“ е в процес на цялостно довършване и благоукрасяване, за да посреща за духовна утеха хилядите поклонници посещаващи св. обител.