Първите стъпки на човека като дете са винаги неуверени и е необходимо някой да го води. Такъв остава човекът и цял живот, особено пред Бога – неуверен като дете, устремено с първите стъпки във вярата и любовта си към своя Създател. Както детето търси топлината на майката, така човекът търси Божията закрила цял живот, докато не се прибере при своя Отец Небесен. Но освен раждането и прохождането, едни от най-запомнящите се моменти, са тези от тайнството Кръщение – когато, окъпано във водите на очищението, детето – човек, се връща отново при своя Създател с онази адамова чистота, от която започва отново да възраства, но по пътя на светлината и радостта.

Човекът пред Бога остава цял живот дете, което пада, става, недоволства, греши и бърка из пътя, по който Бог милостиво, с внимание и търпение го насочва. В Светото Евангелие има един момент, в който Христос говори с учениците си, които Го питат кой е по-голям в Царството небесно, а Той им отговаря: „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ и „който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:1-5).

Учениците Му искали да разберат, кой от тях е най-голям и най-достоен, а Христос посочил най-малкият като най-голям. По-нататък Иисус ги повикал и им казал, че който иска между тях да бъде големец, нека бъде като слуга и който иска да бъде пръв, „нека ви бъде раб“ (Мат. 20:25-27).

Децата, оставени да отидат свободно при Христа, са тези, които ни показват как да се смаляваме, докато растем. Как сърцата ни да стават по-големи, докато възрастваме в умовете си и как да приемаме Царството на своя Отец Небесен. Това, обаче, което посеем в тях днес, в бъдеще ще пожъне цялата Църква Христова.

Нека бъдем чисти по сърце като децата, за да заслужим Божията любов с християнско достойнство!

† Русенски митрополит Наум