Това съвсем не е случайно и не без причина. Понеже човешката природа има видима и невидима страна, то и поклонението пред Твореца е двояко, така както възпяваме с мисъл и с уста, кръщаваме се с вода и с Дух, и се съединяваме с Бога, като се причастяваме със светите Тайни и с Божията благодат.
Понеже Бог е светлина (1Йоан 1:5), а Христос е наречен в писанията Слънце на правдата (Мал. 4:2) и Изток свише (Лук. 1:78), то е необходимо да посветим Нему изтока. Но и всяко добро нещо също трябва да посветим на Бога, в Който всичко достига съвършенство. Свети цар Давид казва: Земни царства! Пейте Богу, възпявайте Господа, Който отвека шествува по небесата на небесата от изток (Пс. 67:33-34). В Библията се казва още: И насади Господ Бог рай в Едем, на изток (Бит. 2:8). Там Той настанил човека, когото създал. А когато човекът нарушил Божията заповед, Бог го изпъдил (Бит. 3:23-24) и го поставил да живее в земята на насладата, която била на запад. Молим се Богу в търсене на изгубената родина и обърнали поглед към нея. В Стария Завет скинията на Моисей също била обърната на изток (Лев. 16:14). Коляното Иудино, което било на най-голяма почит, разполагало шатрите си на изток (Чис. 2:3). Във величествения храм на Соломон, портата Господня пак се намирала на изток. Когато пък Христос бил разпнат на кръст, Той гледал на запад, затова, когато се молим, гледаме към Него. Дори при Своето Възнесение Иисус се отделил от земята към изток, и така Му се поклонили Апостолите; точно оттам ще дойде Той отново, както Го видели някога Апостолите да се възнася на небето, според както Сам Господ е казал: както светкавицата излиза от изток и се движи дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). В очакване на Неговото второ пришествие ние също продължаваме да се молим и Му се покланяме на изток.