Светското име на митрополит Василий е Васил Михайлов. Роден е през м. май 1847 г. в Цариград, в семейство на потомствени българи. Баща му – кожухар, бил от с. Малкия чифлик, а майка му – от гр. Пловдив. Първоначално образование получава в българското народно училище при храма „Св. Стефан“. След завършването му през 1861 г. става канонарх (помощник певец) при храма „Св. Стефан“, Като заедно с това е и домашен помощник на епископ Иларион Макариополски. От 05.08.1861 г. продължава образованието си в Белградската гимназия, Където учи до 1865 г. Там той има възможността да се запознае и общува с българите възрожденци: Георги Раковски, Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, Хаджи Димитър и др. Завърнал се в Цариград, от м. октомври 1865 г. до началото на 1866 г. изучава гръцки език. През есента на 1866 г. е приет за ученик в богословското училище на о. Халки, което завършва през 1872 г. На 27.06.1872 г. в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград е постриган в монашество с името Василий и е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Иларион, който го провъзгласява за архидякон. На 08.09.1872 г. отец Василий заедно с новоизбрания Великотърновски митрополит Иларион заминава за гр. Велико Търново, Където до смъртта на митрополита служи като негов дякон. През 1875 г. се установява в гр. Русе и до лятото на 1879 г. е секретар на Доростолския и Червенски митрполит Григорий. През м. юни 1879 г. заминава за Германия, където до 1882 г. последователно изучава философия и богословие а градовете Мюнхен и Лайпциг, а от 1882 г. до м. ноември 1884 г. следва в Хайделбергския университет, от който се дипломира с научната степен „Д-р на философията“.Завърнал се в родината, в началото на 1885 г. в гр. Русе е ръкоположен за йеромонах и е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Григорий, който го назначава за свои протосингел. Като такъв архим. Василий остава до 1898 г.

На 21.01.1891 г. е избран за Софийски митрополит, но с писмо от 27.03 с. г., отправено до Българския екзарх Йосиф I, той се отказва да бъде ръкоположен за такъв, за да остане в помощ на духовния си старец митрополит Григорий. На 11.04.1899 г. е избран, а на 04. 05. с. г. е канонически утвърден, а на 18.07.1899 г. в екзархийския параклис в Цариград е и хиротонисан за Доростолски и Червенски митрополит. Митрополит Василий е духовен наставник на престолонаследника Княз Борис Търновски (по-късно Цар Борис III) и изповедник на екзарх Йосиф I. В продължение на дълги години е наместник-председател на Св. Синод. На 11.11.1914 г. той извършва освещаването на руския легационен храм „Св. Николай Мирликийски“ в гр. София. Почива на 24.01.1927 г. в гр. Русе. Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“.