НАЙ-ВАЖНОТО Е ЧОВЕК ДА БЪДЕ ЗАПОМНЕН С ДОБРИТЕ СИ ДЕЛА, КАТО СЕ СТАРАЕ ПРЕЗ СВОИТЕ ЗЕМНИ ДНИ ДА БЪДЕ БЛАГОДЕТЕЛЕН И БЛАГОТВОРИТЕЛЕН!
Интервю с Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум за вестник „Учителско дело“, бр. 37 от 30 ноември 2020 г.
– Ваше Високопреосвещенство, как в днешните базпрецедентни за нас дни на пандемия да бъдем умиротворени, смели, добри и милосърдни хора?
– В различни моменти от световната история човечеството е било изправяно пред тежки изпитания, граничещи с необратими катаклизми и унищожаването на цели народи и древни култури. Но все пак хората са съумявали да продължат съществуването си, стремейки се да надградят изгубеното. А подобни тежки моменти, са добър повод всеки от нас да се замисли за духовната си същност и сила на своята вяра, защото материалните блага като че ли отблъснаха обществото от Бога. И точно днес, когато виждаме, че хиляди човеци у нас и по света боледуват и умират от непознато зло, трябва да се взрем в нашите близки и приятели с духовните си сетива, подавайки ръка на изпадналите в нужда, като ги окуражим, че с Божията помощ лошото все пак ще отмине.
– Църквата призовава да се молим за ближния си, да простим на враговете си, да се молим и за тях. Заповедта, която Христос ни дава, е да се обичаме и да си прощаваме. Как човекът може да се научи да прощава? Постижимо ли е възстановяването на молитвения дух и практика на цялото общество?
– Прошката и покаянието са духовна баня за човешката душа, които облекчават както каещите се, осъзнали своето прегрешение спрямо някого, така и този, който е бил омъчнен от лоша дума или дело на свой ближен. Сам Господ Иисус Христос ни даде пример за велико смирение, прощавайки на онези, които го разпнаха и предадоха на кръстна смърт, за да се сбъдне промислителното Божие обещание за човечеството – да има живот вечен!
Свидетели сме, как житейската завист и ненавист поражда конфликти и войни, а техни изкупителни жертви стават невинни същества, защото създаващите противоборство нямат страх от Бога. Хората трябва да разберат, че само когато живеят в мир, братолюбие и разбирателство ще бъдат щастливи и пълноценни личности, следващи Господните заповеди, а не човешки идоли.
– Много деца и млади хора изпадат в безизходица, в униние, безпътица, как могат да излекуват душите си, да заживеят с надежда, с вяра, с любов, кой да им помогне? Какви напътствия бихте дали на съвременното младо поколение?
– За съжаление, днес младите хора са най-уязвими от случващото се в нашия объркан свят, подвластен на безграничната виртуална комуникация, пораствайки без детство в пълния смисъл на думата. Жизнерадостните игри из кварталните улици, състезанията с велосипеди, четенето на книги в училищните библиотеки или у дома, ако щете – правенето на дневници и лексикони, днес са заменени с фейсбук, инстаграм и т.н., които въпреки своите предимства за комуникация до всички точки на планетата, все пак ощетяват младите хора от живота им в реалния социум. И точно поради това мнозина деца и младежи страдат от комплекси, униние, безпътица, защото те имат множество виртуални познанства и приятелства, но не могат да общуват в естествената си среда. Тя ги плаши, заради своята обективност, която не се коригира с фотошоп. И тук нашият призив трябва да бъде предимно към родителите на подрастващото поколение – нека се постараят да осигурят на своите деца едно истинско детство, изпълнено с игри, съревнования с техните връстници в реалността, живот пълноценен и разумен, който ще може да ги изгради и като достойни личности. Защото децата растат и се възпитават с личен пример, като попиват както позитивите, така и негативите на своето най-близко обкръжение, което всъщност е тяхното огледало.
– Каква роля имат училището и учителят според Вас за моралното, нравственото и духовното възпитание на младите поколения? Как трябва да партнират Църквата, държавната, местната власт, училището и родителите в общата им кауза – образование и духовно израстване на децата и учениците?
– Безспорен фактор във възпитанието и духовното изграждане на младите хора е училището, което, както казах по-горе е онзи социум, който кара децата да се развиват и съревновават в реална среда, а находчивостта на учителите в тази обстановка е от собено значение за тяхното светоусещане и лични взаимоотношения. Щастливи сме, че през последните години взаимоотношенията между Църквата и държавата по отношение на образователното дело страната ни се развиват все повече, а пример за това е, че във все повече училища децата и младежите имат възможност да се ограмотяват религиозно, въпреки че в тази насока има още какво да се желае. Факт е, че поради различни обстоятелства, днес в мнозина български семейства липсва религиозно възпитание, което се компенсира от наученото в училище и от обществените медии. Като именно в тази насока трябва да бъдат обединени усилията на Църквата, държавата, училището и родителите – подрастващото поколение да бъде религиозно грамотно, а не просто суеверно, защото Богопознанието е гаранция за човешката добродетелност.
– През 2020 г. православното религиозно и катехизическо образование в България постигна исторически напредък. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия изработи, а Министерството на образованието и науката утвърди новите учебници по „Религия – Християнство-Православие“ от I до V клас. Имате ли впечатление как се посрещат те от учителите? Бихте ли разказали за изучаването на този учебен предмет в Русенската епархия, чиято територия се разпростира на четири административни области?
– С удовлетворение можем да кажем, че новите учебници по „Религия – Християнство-Православие“ от I до V клас, бяха посрещнати радушно в училищата на територията на Русенска епархия, въпреки че и преди тяхното разпространение, в много учебни заведения се преподаваше Религия като свободноизбираема дисциплина. Щастливи сме, че чрез тези учебни помагала децата ще имат по добър нагледен пример за изучаваното от тях, въпреки че трябва да отбележим, че голяма част от учениците отдавна вече са въцърковени и сами посещават богослуженията в енорийските си храмове.
– Кой е най-важният урок, който съвременният човек трябва да научи?
– Непреходна истина е, че всеки напуска тази земя, така както се е родил – без имущество, пари и земни блага. И както се казва в един богослужебен текст, няма нито богат, нито беден, нито цар или беден, защото пред лицето на смъртта всички са равни. Но, мнозина, захласнати в охолен живот и трупане на земни богатства „дето ги яде молец и ръжда” (Матей 6:19), забравят за своята душа. А Бог ни създаде по свой образ и подобие, обещавайки ни Вечен живот, за да живеем в мир и любов помежду си. Това трябва да помни всеки!
– Какво е важно да остави човек след себе си на този свят? Какво всеки от нас трябва да се стреми да постигне и да остави след себе си?
– Мисля, че най-важното е човек да бъде запомнен с добрите си дела, като се старае през своите земни дни да бъде благодетелен и благотворителен. Защото знаем популярната фраза, че „всеки човек в живота си трябва да засади поне едно дърво, да построи къща и да отгледа дете”, но бих добавил – всеки трябва да остави и някаква духовна следа, по примера на светите седмочисленици, на нашите възрожденци и просветители и много други достойни българи.
– Как оценявате партньорството си със Синдиката на българските учители за утвърждаване на принципите на хуманизма и вярата, за формирането на духовност и устойчивост на нравствените ценности в децата и младите хора?
– Синдикатът на българските учители има нелеката задача да мисионерства в съвременната ни образователна система, стараейки се да я опази здрава и духовно устойчива във време на многостранни изпитания. Уповавайки се обаче на доброто си сътрудничество с Българската православна църква, чиято подкрепа е от съществено значение, считам че взаимните ни усилия ще бъдат предпоставка за постигането на така желаното духовно и морално усъвършенстване на децата и младите хора, които са бъдещето на родината ни.
– Вашето послание и благословията Ви към учителите?
– Пожелавам на българските учители да са все така мотивирани и устойчиви на своите отговори места, въпреки всички съпътстващи ги затруднения, защото професията им е преди всичко призвание. На тях е възложена голямата отговорност да образоват и възпитат хиляди личности, изграждайки ги като родолюбиви и христолюбиви българи, ценящи своето Отечество, история и култура.
Нека Бог ги благослови да бъдат здрави и целеустремени, за да се радват дълголетно на добрите си професионални успехи!