С благословението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум бе организирано поклонническо пътуване от 29-31 юли 2016 г. по стъпките на закрилника на българския народ – св. Иван Рилски.

Група от 20 християни, водена от дякон Орлин Янчев, имаше възможността да се благослови от нетленните мощи на Божия угодник, както и  от образа на Божията Майка-Осеновица – икона, съхраняваща мощи от 32 –ма светци, като най-старите частици принадлежат на св. пророк Даниил – 4 в. преди Христа, а най-късните са на св. Йоан Милостови – 7 в. след Христа. Иконата е  дарена от император Мануил Комнин в знак на благодарност за изцерението му.

С благословението на игумена на светата обител – Адрианополски епископ Евлогий, в съботния ден групата участва в света литургия, която бе извършена в храм „Успение на св. Йоан Рилски“ – постницата при първоначалното гробно място на светеца (на 3 км. от манастира ), отслужена от свещеник Диян Димчев – енор. свещ. в с. Кацелово, Русенско, а в Господния ден групата взе участие в светата литургия в съборния храм на светата обител, която бе оглавена от игумена.

Поклонниците имаха изключителната възможност да разгледат културно-просветното наследство на Рилската света обител:

1. Библиотеката, която може да се определи като духовно-светска академия на науките понеже разполага с уникални ръкописи датиращи от 11 в. С любезното съдействие на служителя завеждащ библиотеката към манастира, поклонниците се запознаха отблизо с Евангелие изписано на пергамент-кожа от 12 в. и със Служебник от 1567 г. Уникален по рода си е и Дамаскина (сборник с проповеди) от 17 в. съставен от отец Йосиф Брадати, чиито миниатюри, краснопис и стил на автора правят изключително впечатление.
2. Църковният исторически музей – съхраняващ средновековни икони и експонати като „Рафаиловият кръст“ – изработен от монах Рафаил в началото на 19 в. от липово дърво и се смята за част от световното дърворезбено изкуство със своите 36 религиозни сцени и повече от 600 миниатюрни фигури.
3. Стопанският музей в който може да се види манастирската воденица – 1816г., манастирската фурна – 1816г., казани и посуда, която братята са ползвали за своите нужди.
4. Хрельовата кула – построена през 1335 г. Това е най-старата запазена сграда в манастира, където се помещава параклис „Преображение Господне“.
5. Не много далеч във времето по-заможни българи от различни краища са имали честта да бъдат посрещани в гостните стаи посветени и именувани на техния град. Тези поклонници сами са пригодили и обзавели стаите с автеничните за своя край дърворезбени тавани, мебели, черги, посуда и т. н. Тетевенската стая (1845 г.), Копривщенската стая (1834 г.) и Кюстендилската стая ( 19в.) са гордост за потомците на основателите на тези помещения.
6. Много са ценностите с които може да се похвали Рилската света обител, като едно от тях е етнографското наследство. В четири просторни зали са изложени в отлично състояние чипровски килими от 19 в., пиротски килим от 19 в., самоковско килимче от 1889 г., козяк от с. Гостун, Благоевградско, народни носии от 19-20 в., накити за глава – 18 в., нагръдни накити – 19 в., пафти и богослужебни пафти – 19 в., бродирани покривки – 20 в., съдове – 18 в. и много други експонати касаещи българския фолклор.

Изказваме сърдечна благодарност на епископ Евлогий, братството и служителите на Рилската света обител за братолюбивото посрещане и внимание.

Отче Йоане, моли Бога за нас!