ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО КЪМ НЕГОВО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО ТИВЕРИОПОЛСКИ ЕПИСКОП ТИХОН, ПО СЛУЧАЙ 20 ГОДИШНИНА ОТ ЕПИСКОПСКАТА МУ ХИРОТНИЯ
Приветствено слово на Негово Високопреосвещенство русенския митрополит Наум към Негово Преосвещенство тивериополски епископ Тихон, по случай изпълването на 20 години от епископската му хиротния:
Ваше Преосвещенство, обични в Господа Владико!
С голяма духовна радост отбелязваме днес изпълването на двадесет години от деня на Вашата Огнена Петдесетница – хиротонията Ви за архиерей на Българската православна църква, която беше извършена в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” на 6 юли 2003 г. от блаженопочившия Български патриарх Максим и членове на Св. Синод. А това църковно тържество тогава стана и кулминацията от честването на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и 32-годишнината от интронизацията на дядо Максим.
Вашата личност е добре позната на българската общественост, но тук бихме искали само да напомним за някои моменти от житейския Ви път, които са важни и показателни.
Като кореняк софиянец, Вие сте възпитан и израснал в сърцето на столицата ни, сред достойни, образовани и знатни люде, определяни след 1944 г. като „неблагонадеждна буржоазия”, което по-късно се отразява и на Вашето поприще.
С усърдие учите и завършвате Софийската духовна семинария, преместена от комунистическата власт на гара Черепиш, след което сте примерен студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски”, където получавате висшето си Богословско образование. Възраствате духовно под архипастирските наставления на изрядните наши епископи Смоленски Тихон и Макариополски Николай, които Ви поучават и духовно вдъхновяват.
Божият промисъл е отредил да попаднете в полезрението на приснопаметния Български патриарх Кирил, който оценява качествата Ви по достойнство и Ви гласува доверието да бъдете негов иподякон и близък споспешник в последните години от живота му. Наред с работата Ви в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, работите известно време и като редактор в Синодалното издателство и библиотекар в Св. Синод, което за зла участ насочва към Вас и вниманието на тогавашната репресивна структура на Държавна сигурност, стараеща се да ограничи и отстрани по всякакъв начин хората притежаващи свободна воля и стремеж към независимост.И все пак Господ успява да Ви съхрани, като след краткотрайно изгнание в провинцията, Вие успявате да заминете за Западна Германия, ставайки след това „невъзвръщенец” и още по-голям „враг” на народната власт.
Далеч от Родината обаче, Вие не само че не се отдалечихте от Църквата, а напротив – станахте един от основните труженици при формирането на българските църковни общини в чужбина, съставляващи новообразувана по онова време българска Западноевропейска епархия. Така, след над 20-годишна неуморна работа като секретар на Западноевропейската ни църковна общност, през 2000 г. вие поехте по пътя на монашеското служение, а в битността си на духовник развихте своята плодотворна дейност като протосингел на Западно- и Средноевропейската митрополия и основател на първата Българска църковна община в Рим.
Ваше Преосвещенство, през 2014 г. ние двамата бяхме избрани от клира и народа в Русенска епархия за достойни да заемем митрополитският престол, но тогава Св. Синод реши да възложи на нас тази нелека отговорност, а Вие продължихте да служите като Патриаршески викарий в София. Въпреки това развитие на нещата обаче, ние с Вас запазихме добрите си приятелски взаимоотношения, като през изминалите години продължаваме да споделяме заедно различни празнични моменти, за което Ви изказваме голямата си признателност и уважение.
Щастливи сме, че и 20-годишнината от Вашата епископска хиротония решихте да отбележите с нарочна света литургия именно в катедралата на престолния ни град Русе, за да съпреживеем заедно това приятно духовно тържество. Вие добре знаете, че тук, в пределите на Русенска епархия, можете да се чувствате като у дома си, винаги и по всяко време.
За голямо наше съжаление можем да констатираме, че Българската православна църква е длъжник на архиереи като Вас, които много са жертвали от себе си, но недостатъчно разбиране, подобаващо внимание и реално признание са получили. Но убедено вярваме, че Бог ще въздаде всекиму заслуженото, понеже „който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а този, който унижава себе си, ще бъде въздигнат” (Лк. 18:14).
Като молитвен спомен от днешния празник, моля приемете иконата на нашия Спасител, който е бил с Вас през всички дни на живота Ви, като Ви желаем да пребъдвате в добро здраве и бодър дух, оставайки с надеждата за още много хубави и споделени мигове заедно!
На многая лета, Преосвещени Владико!