Ваши Високопреосвещенства, уважаеми отци, госпожи и господа,

Книгата, за чието представяне сме се събрали днес тук, е посветена на един от най-важните въпроси за нашата Църква и нашето общество през последните десетилетия – въпросът за мястото, ролята и присъствието на религиозното образование в системата на българското държавно образование. За Православната църква тази тема е не просто изключително важна, но без преувеличение може да се каже, че тя е знакова за нагласите сред обществото, за процесите и промените, които текат у нас в годините след прехода от тоталитарно към демократично управление. Самото поставяне на големия въпрос за религиозното образование и начините, по които този въпрос се обсъжда и разрешава у нас, са показателни за господстващата сред обществото ни на границата между второто и третото християнски хилядолетия ценностна система и красноречиво свидетелство за подредбата на онази йерархия на ценностите, за която още през отминалото столетие говори големият богослов, духовник, писател и проповедник на Православната църква, протопрезвитер Александър Шмеман.

Защото, както казва и Спасителят, „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21).

Ето защо отпечатването на книгата, която ни събира днес, – поредното издание на Центъра за образователни инициативи „Двери” – е важно събитие за нашата Църква и нов лъч на надежда. Надежда, че – независимо от всички трудности и спънки, темата за религиозното образование у нас е жива и че сред нас и днес продължава да има хора, възприемащи като своя мисия духовното здраве на нашето общество и необходимостта от трайно присъствие на знанията за вярата в българското училище и българския дом.

Днес, когато виждам пред себе си реализирано това толкова важно за нас издание, радостта ми е още по-голяма, тъй като съдържанието на публикуваните тук материали до голяма степен стъпват върху знания и опит, натрупани в престолния град на светата и богохранима Русенска епархия, която вече две поредни години е любезен домакин на поредица от семинари, посветени на въпросите на религиозното образование. Братски и колегиални срещи, на които духовници, богослови и педагози имаха възможността да представят своите постижения и трудности в областта на религиозно ограмотяване както на децата, така и на възрастни, и на които те разработваха различни варианти за подобряване и повишаване на ефективността от своята работа. Тези срещи на учители, катехизатори и духовенство бяха и ще продължават да бъдат изключително важни, тъй като подсигуряват възможност за обмяна на опит между тях, помагат на взаимното им общуване, вдъхновяват ги в нелекото им служение на просветители.

За Русенската света митрополия, като домакин, техните усилия и трудове са важни и подкрепата ни за тях и тяхното дело е за нас не само радост, но и въпрос на дълг, защото делото, на което тези хора са посветили силите и талантите си, е част от общата богозаповядана мисия на Православната ни църква, насочена към грижата за идващите след нас, за изковаването на онези духовни ориентири и ценности, върху които те ще могат градят своето бъдеще, бъдещето на цялото ни общество, на цялата ни страна.

С радост и задоволство искам да припомня още и това, че през изминалата 2017 г. русенските семинари надхвърлиха българските граници, като към тях се присъединиха и представители от съседните нам Сърбия, Румъния и Гърция, с което беше разширен обхватът на формата и към българския опит бе добавен и този на съседните ни страни. В общите дискусии бяха обменени ценни идеи и бяха установени ползотворни връзки, които вярвам, че ще се развиват и в бъдеще. Голяма част от така споделения опит и от резултатите от дискусиите, проведени в Русе, залегнаха – както вече се спомена – в основата на това изследване, в което се набелязват стратегия и конкретни стъпки за подпомагане на мисията на религиозното образование у нас, за неговото разширяване, и – в крайна сметка – за нашето общо бъдеще като общество и като народ.

Надявам се всички ние – Църква, държава, общинска власт и цялото ни общество, да обединим усилията си и да създадем и предоставим необходимите условия, така че българските деца да се ограмотяват все повече и повече във вярата и учението на Църквата, и да се приобщават към Църквата, а това означава – да се приобщават към Самия Господ наш Иисус Христос, към всичко онова, което е истинско, светло и добро, към непреходните евангелски ценности и християнско отношение към себе си и към ближния.

Пожелавам успех на новоизлезлия сборник Стратегически насоки за развитието на религиозното образование в България, а на екипа на Център за образователни инициативи „Двери”, както и на всички, които са по един или друг начин съпричастни към делото и мисията на религиозното образование у нас, желая крепко здраве и благодатни сили, вдъхновение и добри плодове от полагания труд, който е труд за доброто и ползата на цялата ни Църква и на нашето Отечество, на обществото ни и лично на всекиго от нас.

Божията благодат да бъде с вас и вашите семейства, и Божията крепка десница да ви укрепва във вашите трудове! Амин!

За много и благословени години!