Възлюбени в Господа,
С духовна радост сме тук, за да споделим честването на Успението на Божията майка и наша Небесна Всецарица, като всесърдечно приветстваме и поздравяваме в Господа всички вас – с молитва към Всеподателя за благопреуспяването в духовния и църковния живот на тази богоблагословена света обител – на всички нейни населници и на поклонниците, стичащи се от всички страни тук за духовно наставление, благословение, а най-вече и за да изпросят Божието благоволение – по молитвите на света Богородица.
Днес, когато светата Православна църква отбелязва последното събитие от нейния дивен земен живот, вместо да скърбим и тъгуваме, ние се радваме, защото знаем, че този ден е не е край, а начало – начало на нейния живот за Царството Божие и за вечността. В лика на Всесветата Дева и майка Божия ние изповядваме и свидетелстваме за първия от нас – човеците, който е достигнал до пълнотата на живота в Христа, до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). А това означава, че тя е и първата от всички нас, която е достигнала до онова крайно предназначение, с което Всевишният Бог е повикал за съществуване човека в зората на творението – да стане бог по благодат, възхождайки през земния си живот към славата на обòжението.
Успението на Пресвета Богородица е единствено по рода си и по своето значение събитие в човешката история, но то е също така и събитие с космични измерения. Днес ние виждаме Христовите апостоли, събрали се в Йерусалим от всички краища на земята, заедно с небесното войнство, дивящо се на чудодейната тайна на Приснодевата. Защото – както се казва в нашето богослужение, „гробът и смъртта нямаха власт над нея“ (Кондак, гл. 2) и хладният гроб, в който е било положено пречистото ѝ тяло, от място на смъртта и тлението, на мъката и отчаянието, се превръща в нова надежда за християнския род и в „лествица към небесата“ (Стихира, гл. 1). Днес светите апостоли, които бяха свидетели на славното Христово Възнесение, стават свидетели и на възнасянето в Небесата на онази, която е била избрана от Бога, за да принесе човешкия дял в тайната на богочовечеството. Която смирено прие Божията воля – да стане вместилище на Невместимия, и която сама беше изповядала: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).
И наистина почитта и благоговението пред светата Божия майка и Приснодева Богородица в живота на Църквата и на всеки християнин нямат аналог с почитта, която отдаваме на когото и да било от останалите свети Божии угодници. Защото тя е първото свидетелство за истинността на Възкресението и на даруваното ни от Господа спасение, „първият плод от общението с Бога… и жив залог за помиренията, извършени от Бога“ – както изповядва през осмото столетие св. Андрей Критски (Трета омилия за Успение Богородично). И затова и нейният свят образ съпътства целия ни християнски живот, а преклонението ни пред нея се отлива в най-топли, нежни и съкровени слова и моления към нея.
Нека свято пазим любовта и благоговението си пред Божията майка и се опитваме да ѝ подражаваме според силите си в нашия християнски живот и подвиг. Да се стремим да живеем с поне малко от чистотата и светостта, с която тя премина през земното, за да имаме надежда да наследим и небесното – това, което тя получи от своя Син и наш Бог, в изпълнение на предвечната Божия воля за всички човеци.
По молитвите и светото небесно застъпничество на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица Господ Бог да милва и спасява всички нас и да ни дарува Своето вечно спасение!
Честит и благословен празник!