Обични в Господа събратя архиереи, отци, братя и сестри,

Наред с всички знамения, съпътствали дивното събитие на Успението на Божията майка, с особена ревност Преданието на Църквата пази паметта за събирането от всички краища на земята и на светите Христови апостоли, озовали се по чуден начин в Йерусалим, за да станат свидетели на последната и най-велика тайна на Божията майка, а именно нейното победно и славно възнасяне към вечния живот.

И ето че от онзи момент на Успението на Пресвета Богородица, и до днес, паметта на Църквата за нейното славно вземане на Небесата продължава да събира всички верни, за да съпреживяват заедно радостта от този пръв плод на Възкресението, който ние имаме в светлата личност на Божията майка. Тази памет събра и нас днес тук, в тази гостоприемна света обител, посветена на светото Успение Богородично, в която за поредна година имаме благодатната възможност в братско общение във вярата и надеждата ни във Възкресението да изразим заедно нашата радост от това тържество на живота. Защото всички ние вярваме и знаем, че случващото се в този ден с Всесветата Дева разкрива Божията воля и за всекиго от нас, които изповядваме Името на нейния Божествен Син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Като всяко друго нещо, отнасящо се до живота и вечната участ на човека, нашето отминаване във вечността също е плод от нашето дейно съработничество, от синергията ни с Бога в делото на спасението. В лицето на Пресвета Богородица ние имаме най-съвършен и достоен за подражание пример за това съработничество и тази синергия.

От Писанието и Преданието на Църквата знаем почти всички подробности от нейния свят и богоугоден живот, достигнал до пределно възможните за човеците светост и съвършенство. Знаем и че тъкмо благодарение на това тя е била и избрана, за да отдаде човешкия дял във великата тайна на Богочовечеството, ставайки майка по плът на Божия Син и Слово, чрез Когото се осъществява промислителният Божи план за спасението на човешкия род.

Личността и животът на Пресвета Богородица обаче, достигнатите от нея в земния и тленен живот светост и съвършенство, не можем и не трябва да смятаме за нещо, което е било възможно единствено за нея. Макар и „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“ – както справедливо я възпяваме и до днес, тя не е изключение от човешкия род и постигнатото от нея е възможно за всекиго от нас. Всички ние, според свидетелството на Божието откровение (1 Тим. 2:4) и според закона и знанието, записани в нашите сърца, сме призовани да достигнем същите тези светост и съвършенство, които постигна в земните си дни и Всесветата Божия майка. И събитието, което честваме днес, светлият празник, който празнуваме, са най-категоричното свидетелство за всичко това. Затова нека не мислим за нашата Небесна всецарица като за едно щастливо изключение от човешкия род, а да се опитваме да ѝ подражаваме. Към любовта си към нея и нашите молитви за небесното ѝ застъпничество нека прибавим и желанието и готовността си да следваме и ние – според силите си – извървения от нея път до вечния живот и Царството Божие, където Човеколюбецът Бог, като любящ Отец на всички Свои чеда, очаква всички нас. Историческият път на светата Църква и целият сонм на светите Божии угодници от всички времена ясно свидетелстват, че това е възможно и е достижимо за всекиго от нас, включително и за най-големия грешник.

В днешните дни на непоносими изпитания пред човечеството, на кръвопролитни войни, нови и непознати в миналото форми на тирания и деспотизъм и всевъзможни прояви на потисничество и насилие от човек към човека, нека празникът на светото Успение Богородично да ни върне отново радостта от нашите най-съкровени вяра и надежда. В днешното време на толкова много насилие и смърт, които са навсякъде около нас и по целия свят, когато, независимо от всички високи и безспорни достижения на нашата християнска цивилизация, човешкият живот сякаш отново е загубил всякаква стойност и всичко онова свещено, което ние знаем, че го отличава, нека молим Всесветата Божия майка и нейния Божествен Син, нашия Господ Иисус Христос, за всички невинни жертви на омразата на човек към човека, за мир и утеха за всички страдащи и скърбящи по целия свят и за настъпването на онзи божествен мир, който някога тя донесе на света и цялото творение с раждането на Богомладенеца.

С всесърдечна благодарност за братската покана да бъдем отново заедно в този светъл ден и празник на светото и славно Успение Богородично, молитстваме усърдно Божието благословение за всички присъстващи и за цялата Румънска православна църква, с която ни свързват както общата ни вяра и надежда, така и вековечни връзки на искрено приятелство и братска любов.

По молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица, Божият мир и велика милост да бъдат с всички нас, амин!

Честит и благословен празник!