Обични в Господа братя и сестри, скъпи сънародници,

Събрани днес тук, в сърцето на старославния Константинопол-Цариград, и пребъдвайки в духовната радост от светлия празник на Христовото Рождество, сега отбелязваме още един светъл празник, свързан с нашата божествена и спасителна вяра: мъченичеството и небесната прослава на първия в историята на Църквата Христов мъченик – светия архидякон Стефан.

Почитаме и възхваляваме този, който – по свидетелството на светия евангелист Лука – бе „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“ (Деян. 6:5), и който показа и доказа своята вяра не само на думи, но и на дело, приемайки с радост мъченичеството заради Господа Иисуса Христа. Него – пръв от онези, които по думите на древния летописец си купували „вечен живот за един час“ (Мъченичество на св. Поликарп 2, 3) – прославяме и ние днес; на неговия подвиг и саможертва отново и отново се удивляваме, защото в него за първи път Църквата и светът видяха оделотворено всичко онова, за което Спасителят бе говорил на Своите апостоли и ученици в дните на земния Си живот: „Мене гониха, и вас ще гонят… В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 15:20; 16:33).

И ето че днес, две хилядолетия след прославата на този, който положи в Църквата началото на мъченичеството за Христа Спасителя и който пръв от всички беше увенчан с венеца на светостта, ние отново сме заедно в храма, носещ по Божи промисъл неговото свято име, който храм е и непосредствен приемник на някогашната дървена църква „Св. Стефан“: на първия български храм във величествения Константинов град, превърнал се и в своеобразен духовен център на възраждащата се за своя нов живот наша Българска православна църква. Днес историческата ни памет ни връща далеч във времето – когато с много ревност, родолюбие и постоянство българската общност в този град успява да увенчае с успех дългия и мъчителен процес на възраждането на православния български дух и окончателно да извоюва църковната ни свобода и независимост.

Понастоящем от онези съдбоносни събития ни дели столетие и половина – време, в което Православната ни църква укрепна и се утвърди като органична част от голямото Всеправославно семейство – от голямата общност на Вселенското православие.

Обични в Господа братя и сестри,

Поздравяваме всесърдечно всички Вас, верните чада на св. ни църква, от името на Св. Синод на Българската православна църква и на Българския патриарх Неофит, като сме щастливи да Ви предадем и отеческото благословение на Константинополския и Вселенски патриарх Вартоломей, с чието разрешение имахме духовната радост да съпреживеем този светъл празник, желаейки ви здраве, благоденствие и успех в добрите начинания.

По молитвите на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица, на свети архидякон Стефан и на всички Свои от века просияли светци и славни мъченици Господ Бог да милва и спасява всички нас, Амин!

Честит и благословен празник!