меню скрий менюто

Слово, произнесено от Русенския митрополит Наум при тържественото честване на 139-годишнината от Освобождението на България от турско робство, 3 март 2017 г.

Уважаеми Представители на държавната власт, уважаема г-жо Генерален консул на Руската федерация в Русе, обични в Господа съграждани,

 

В историята на всеки народ има събития, които променят за векове напред неговата съдба. За нас датата трети март е денят, в който се сбъднаха мечтите на всички българи, уповавали се на думите на Апостола Васил Левски „Какво му трябва на човек, освен да види Отечеството си свободно.”

За нас, българите, 3 март 1878 година е въплъщение на едно начало, възкресение на един народ, който почти 500 години е жадувал политическа и духовна свобода; народ, чиято висока самобитна култура е била подложена на унищожение; възражда се една държава, която отново заема своето място на картата на Европа.

Днешният празник е ден на заслужена национална гордост, защото Българското освобождение не ни е подарено, а извоювано със значителни жертви. То е извоювано и с усилията на българското духовенство и националните ни възрожденци, които без страх положиха началото на политическата ни независимост, постигайки първо нашата църковна независимост.

Водещите държави на Европейския континент, принудени от общественото мнение на Изток и Запад, поставиха пред Високата порта въпроса за автономното управление на българските земи, я отказът на Османската империя по този въпрос доведе и до решението освобождението на българския народ да се отвоюва с военни средства. Инициативата за това пое Руската империя, която на 24 април 1877 г. обяви война на Османската империя.

Освен при Шипка, Казанлък и Стара Загора, стотици български опълченци и руски воини оставиха костите си завинаги и в Русенския край, загинали в боевете при Мечка, Тръстеник, Иваново, Нисово и други места. В ден като днешния, ние отново си спомняме за проявения от тях героизъм и жертвоготовност, с признателност, която не ще помръкне през вековете. Нашата историческа памет е намерила свой благодарен израз към загиналите в многобройните паметници, издигнати в нашия край.

Нека и днес, както всяка година на този ден, да сведем глави и да отдадем почит пред загиналите знайни и незнайни воини, офицери, поборници и опълченци, отдали живота си за Свободата на България.

Поклон пред светлата им памет и саможертва! Бог да ги прости, вечна и блажена да бъде тяхната памет!

Честит празник!

 

03.03.2017 | Новини |