меню скрий менюто

75 години от блажената кончина на русенския църковен композитор и диригент Иван Дмитриевич Сорокин

В историята на народите религията заема съществено място. Тя е духовно качество на човека.

Характерното за Православната ни църква е, че музиката е акапелна.

Въздействието й върху богомолците води до естетическа наслада, но при условие че изпълнението й е безупречно.

Още нашите възрожденци са разбрали, че едно хорово участие при богослужението е от голямо значение!

И така, първият църковен хор в България е учреден в Русе от Тодор Хаджистанчев през 1870 г., а в своето списание „Слава” той споделя, защо е спомогнал да бъде създадено Певческо дружество. А именно: „…За нас са нужни още повече подобни дружества, защото виждаме, че в църквите ни се пее тъй, щото оня, който пее и той сам не разумява какво пее, а що по-малко слушателите”.

Създаденият хор поема своето развитие, и до днес, без прекъсване, като връхната си точка той постига при десетгодишното дирижиране на Иван Дмитриевич Сорокин – през двайсте и трийсте години на миналия век.

Редно е да споменем накратко биографията на този забележителен музикант, диригент и църковен композитор, чиято 75-годишнина от кончината му честваме днес. Той е роден в Москва на 21 август 1889 г. Още 6 годишен посещава школата за диригенти на църковни хорове към Синода на Руската православна църква. Обучението му трае 10 години, след което той постъпва в консерваторията и само за 2 години я завършва, отново изявявайки своите музикални способности, по всяка вероятност наследени от майката полякиня. Пристрастяването му към църковната музика го отвежда в катедралата на град Козлов като диригент на хора. На 29 години, вече като инструктор на военна музика в Полтава е заварен от Октомврийската революция.

Възпитанието получено в семейна среда (баща му се занимавал с търговия), влиянието на църквата и неговия свободомислещ характер го принуждават да емигрира в България – първоначално в град Лом, а впоследствие в Плевен. Преди да отбележим неговата дейност и значение за музикалния и културен живот на гр. Русе трябва да напомним, че на 6 юли 1924 г. Сорокин получава първа премия на международния конкурс за диригенти в Париж, постигната с помощта на съставения от него Уралски мъжки хор, който в последствие е известен като хор на Сергей Жаров!

Идването му в нашия град през 1927 г. става благодарение на сина на Панайот Хитов, д-р Симеон Хитов – председател на Катедралния хор при църквата „Св. Троица”. Предполагаме, че нашумялото име на Сорокин като диригент на хора на плевенската църква „Св. Параскева” е впечатлило нашия председател, чиито грижи са пословични за развитието и утвърждаване на хора като водещ в страната.

В един разговор с Хитов и касиера на хора г-н Цанко Бърдаров през далечната 1949 г. за повода да се покани Иван Сорокин в Русе, той споделя своето възхищение от това, което е чул и видял при изпълнението на програмата на плевенския хор на Варненските музикални тържества през 1925 г., а заключението му било: „Той ще бъде нашия диригент!”

Съвсем накратко ще отбележим и някой от отзивите за Сорокин посочени в Юбилейния сборник на хора на плевенската църква.

„Сорокин е диригент, чиито педагогически способности веднага дават своите резултати. Хорът заживява своя нов разцвет. Нижат се творение след творения на свои и чужди големи творци в полето на църковната и светска песен и хорът печели своята завидна слава.(…) Периодът на Сорокин е един от светлите на хора („Св. Параскева”). Добил известност на художник изпълнител, хорът печели своята слава на първенец в България. Концертите, които той изнася не само в Плевен, но и в други градове на Царството, го налагат пред музикалните първенци и критици и той бе избран единствен да вземе участие в първите музикални тържества, които станаха през лятото на 1925 година в гр. Варна и в които тържества той пожъна голяма слава…”

Тази характеристика дадена от плевенския хор за диригента Сорокин важи с още по-голяма сила и за Катедралния хор в Русе, което ще проличи по-нататък.

Не е изминала още една година от идването му в Русе и във вестник „Русенски новини” в броя от 24 април 1928 г. се появява следното съобщение: „Довечера в Модерния театър хорът при катедралния храм под диригентството на г-н Иван Сорокин ще даде първият си светски концерт”.

След два дни, пак в същия вестник, има похвална критика, която завършва така: „Г-н Сорокин наистина оправда надеждите, които хорът му възложи поверявайки съдбата си…”

Още седем месеца били нужни за да бъде изнесен втория концерт. За един непрофесионален хор, който при съслужение на неделните църковни служби, в същност изнася концерт е трудна задача, с която диригент и хористи са се справили блестящо! На втория концерт състоял се на 23 ноември 1928 г. са присъствали и гости от София. След известно време в софийския вестник „Знаме” е отразено следното: „В края на м. ноември миналата година Русенския катедрален хор, дирижиран от известния хормайстор Иван Сорокин изнесе своя втори концерт, който бе масово посетен. Не празно любопитство привлече това множество, а горещото желание да послушат един час хубава, топла, непревзета музика.

Наистина, програмата, съставена изключително от произведения на руски автори, бе изпълнена с чудно майсторство. Хорът е идеално дисципли – ниран и спят, партиите уравновесени и въпреки увлечението, с което пеят, хористите не повишават и не понижават. Трудни пиеси като „Ей ухнем” и „Кобза”, хорът изпълнява с такава лекота и умение като че цял живот тия хора са пели все заедно и все тия песни.

Всички тези блестящи резултати хорът е постигнал благодарение вещото ръководство на г-н Сорокин, който успя от един обикновен хор от 35 – 40 човека да стегне една здрава организация, брояща вече 90 певци и да я доведе до една недосегаема висота. И пението на тоя хор не е вече любителско забавление, а художествено изпълнение, което покрива всички изисквания.

От най-тънко пианисимо до най-мощно форте, хорът се движи с чудна ловкост („Ей ухнем”) и най-трудните пасажи от „Кобза”, построени само на речитатив, се изпълняват с безупречна дикция (…)Тоя покорен автомат живее с една душа-диригент, който подчинява всички и им вдъхва воля да се слеят в едно общо съвършенство.

Г-н Сорокин влага в пиесите, които изпълнява, свой живот,(…) неусетно окриля хористите със своето вдъхновение и ги заставя да пеят като една единствена жива струна. Техническото съвършенство на хора дава възможност на диригента да иска най-тънко изпълнение, като води най-напред хориста, а след него и слушателят, от едно настроение към друго.

От буйната радост на младата любов до смирението на грешника в мистичната обстановка на църквата – от свежестта на пролетния пейзаж до топлата нега на лятната лунна нощ; от тежката мъка на „Ей ухнем” до шеметната радост на валса.(…) Ог.”

През 1929 г. е бил обявен отново конкурс за явяване на музикалните тържества във Варна. Жури с председател проф. Петко Стайнов обикаляло страната, за да констатира подготовката и да определи кой състав ще бъде допуснат. На първо място е бил класиран Катедралния хор.

Фестивалът е бил под покровителството на Негово Величество цар Борис и е продължавал седем дни като първият е било откриването. През втория, четвъртия и шестия ден е изнасял концерти Симфоничния оркестър на софийската академия, в състав от 60 души и с диригенти професор Сашо Попов и Панчо Владигеров. В третия и петия ден са изнасяли концерти камерни оркестри, а последния ден е бил определен за заключителния концерт на Катедралния хор в състав от 100 души с диригент Иван Сорокин.

Във Варненски вестник била публикувана снимка, под която е написано „Русенския смесен хор дирижиран от г-н Сорокин, който се отличи във варненските музикални тържества”. Поради големия интерес на публиката се е наложило да бъде изнесен допълнителен концерт със значително изменена програма.

През декември, същата година, хорът изнася и два концерта в Букурещ. На едина от концертите е присъствал Директорът на румънската държавна консерватория, който е изказал мнение, че изпълнението на хора съвсем не е самодейно и че солистите Петя Ганчева, Мара Цанова, Тодор Шипкалиев, Жечо Тодоров и Борис Деспов са солисти на Софийската опера, а те в същност са русенски граждани без професионални музикални задължения!

Катедралния хор заема първо място и на надпяването на хоровете, от дунавските градове в Силистра. Сорокин не забравя и приятелите си от Плевен, където изнася концерт през февруари 1933 г. Последното задгранично гостуване е по покана на Мирко Полич, диригент на гостуващия в България хор „Гласбена матица” от Любляна. В Югославия Катедралния хор има концерти в Белград и Любляна, които отново носят похвали за русенските хористи.

Забележителни са качествата на Сорокин като диригент, но той има и значителни постижения при композирането и аранжирането на песни пригодени за неговите хорове.

За голямо съжаление, днес църковните творби на Сорокин се пренебрегват от Катедралния хор. Изоставени са „Милост мира” и „Тебе поем”, които са изпяти за последен път при гостуването на хора в Патриаршеския храм „Свети Александър Невски” в София на 10 декември 2000 година.

Да не забравяме, че в Русе има солидни хорове в репертоарите, на които е застъпена и църковна музика, но кой от техните диригенти е проявил интерес за включване произведения от нашия съгражданин Иван Сорокин, било то светски или църковни?

Точно в най-високата точка на възхода на Катедралния хор инсулт поваля Сорокин на 48 годишна възраст. Това е неоценима загуба и за Русе и за музикалната култура на страната. Погребението, след смъртта му на 24 юни 1937 г., става изключително тържествено. До гробището ковчегът му е носен на ръце от хористите му, а многоброен хор съставен от църковните хорове на града е участвал в църковната процесия.

Между множеството некролози са били и тези на Съюза на българските хорове, на плевенския и русенския Катедрален хор.

Вечна да бъде паметта му!

 

Николай Станев (1925-2018)

 

12.04.2018 | Новини |